Виещият вълк на съвестта ми
в късната си есен – ближе рани и мълчи...
Мудните овце на ежедневните илюзии
отдавна вече не приличат
на благородни,приказни сърни...
И както бурята - на себе си гневи се
тишината -
изплашена до кокал – молитвено мълви:
- Прости му, Боже, човеческото в единака!
Но набезите му от глад любовен
кой ли ще прости?
© Красимир Чернев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!