Jun 2, 2013, 7:48 PM

За вълците и тишината 

  Poetry » Phylosophy
577 1 3
Виещият вълк на съвестта ми
в късната си есен – ближе рани и мълчи...
Мудните овце на ежедневните илюзии
отдавна вече не приличат
на благородни,приказни сърни...
И както бурята - на себе си гневи се
тишината -
изплашена до кокал – молитвено мълви:
- Прости му, Боже, човеческото в единака!
Но набезите му от глад любовен
кой ли ще прости?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Random works
: ??:??