За възглавниците... и джаза...
Тази нощ бях... (на върха...)
В джазирано-акордна
тишина и полусън
на възглавници
разхвърляни,
разноцветни,
разпалващи,
но не камината -
тя гореше от очите ни.
Притуряхме ù
огнедишащи сърца,
утолявайки ръце
на постеля от ноти,
с умеещи пръсти -
(от свиренето на с(е)акса).
Беше дълга разходка
до т-а-м и обратно!
Беше... тази нощ...
Моля те,
(по)свири ми
още...
--------------
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
