4.03.2014 г., 22:05 ч.

За юли и думите 

  Поезия » Любовна
1074 0 19

Тази нощ е студено.

Първи юли…

Утрото нямаше изгрев  - 

виолетови облаци, дъжд

и море…

Аз го очаквах…

На пясъка…

Като самотен мъж

или мокър гларус…

Кой ли ще разбере?

 

Бях сам на целия плаж.

Вярваш ли?!...

Вятър,

гологлави чадъри,

много мисли

и тъжен, отчаян ден.

Беше толкова рано…

Ти си сънувала трети сън  -

навярно…

Може би еротичен?

Може би с мен?...

 

Грапав опит да се шегувам.

Исках да ти разкажа

колко бе странно.

Слънцето не успя да пробие

със лъч.

Постоях час, час и нещо  -

почаках,

но захлупи ме черно-синьото,

безнадеждно небе…

 

И си тръгнах…

По следите от думи.

Стъпвах смело върху премълчаните,

те  - 

няма никога да ме подведат…

После  -  по тези  - 

в блажени мигове казани,

защото знаех  - 

ще ме отведат

до теб…

Полунощ е…

Мечтите бавно превалят зенита 

на един  -  от надежди  -

слънчасал ден…

Календарът прибавя втора чертичка,

а една изгубена мисъл  -

се приютява до мен…

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Стъпвах смело върху премълчаните,
    те -
    няма никога да ме подведат…"

    да... в мълчанието няма лъжа... това е най-хубавото споделяне...
    Аплодисменти!
  • Поздрав - http://vbox7.com/play:553e5380
  • Студено си е, когато слънцето не пробива! Даже много студено ...! Поздрави за силния стих, приятелю!
  • Тъжно и чувствено, топло, макар и без слънце, красиво...
  • Винаги успяваш да докоснеш нещо тайнствено и дълбоко скрито, там...в душата ми.
  • Поздравления, приютителю на мисли!
  • Както споменах преди малко в друг коментар - ужасно много, ама много съм изпуснала, докато ме нямаше!

    Много ми хареса, отново!

    Тази нощ е студено.

    Първи юли…

    Утрото нямаше изгрев -

    виолетови облаци, дъжд

    и море…

    Аз го очаквах…

    На пясъка…

    Като самотен мъж

    или мокър гларус…

    Кой ли ще разбере?

    Прекрасен пейзаж, много красива, макар и тъжна картина...
    Поздрав!
  • Красиво...навява тъга...Краси, Краси! Опита ти за шега вероятно е грапав, но стиха ти е толкова топъл, всъщност!
  • "И си тръгнах…
    По следите от думи."
    Трогващ стих за юли и думите, но ако ги нямаше думите, как щеше да се прибереш?Аплодисменти, Краси!
  • Стихото представлява една тъжна красота, Краси!Благодаря, че прочетох!
    Харесах и го оценявам!Поздравление от мен и хубав ден!
  • Понякога чакаш юлското утро, но то не е такова, каквото ти се иска да бъде.
    Но нищо, ще чакаме следващото!
    Благодаря ви, че прочетохте и почувствахте!
  • Надявам се календарът отдавна да е скътал този мрачен ден дълбоко в миналото...Както винаги– брилянтна поезия,Краси!
  • Аз пък винаги свързвам първи юли с Дейвид Байрън!
    Да оставим шегата, но това което си написал е впечатляващо!
    Поздравления, Красимире!
  • Краси, благодаря ти за юли, за настроението, което споделяш, за начина по който го правиш...
  • Краси, натъжи ме с този стих... Веднага да се поправиш в следващото си стихо! Поздрав най-сърдечен...
  • Много тихо стъпих в пясъчните ти дири...
  • Силен поетичен текст. Нестандартен и изстрадано лиричен. Оставя следа.

    Специален поздрав: Мисана
  • Първи юли е особен ден. В тази календарна точка, годината, графично представена като кръг е диаметрално разполовена спрямо своето начало. Това внася допълнителна символика, защото авторовото произведение е изградено като монолог, който всъщност се явява половинка в един неслучен диалог. Времето сякаш е разделено на "преди" и "сега". Раздялата е факт за двама. Думите също не преминават реално отвъд. На този фон, самотата на лирическия изпъква много силно.
    Не мога да бъда сигурен, дали датата - първи юли е подбрана съзнателно, заради споменатата символика. Само авторът знае това. Лично на мен ми харесва да възприемам стихото по този начин.
    Краси!...
  • Докосващо! Поздрав!
Предложения
: ??:??