За юли и думите
Тази нощ е студено.
Първи юли…
Утрото нямаше изгрев -
виолетови облаци, дъжд
и море…
Аз го очаквах…
На пясъка…
Като самотен мъж
или мокър гларус…
Кой ли ще разбере?
Бях сам на целия плаж.
Вярваш ли?!...
Вятър,
гологлави чадъри,
много мисли
и тъжен, отчаян ден.
Беше толкова рано…
Ти си сънувала трети сън -
навярно…
Може би еротичен?
Може би с мен?...
Грапав опит да се шегувам.
Исках да ти разкажа
колко бе странно.
Слънцето не успя да пробие
със лъч.
Постоях час, час и нещо -
почаках,
но захлупи ме черно-синьото,
безнадеждно небе…
И си тръгнах…
По следите от думи.
Стъпвах смело върху премълчаните,
те -
няма никога да ме подведат…
После - по тези -
в блажени мигове казани,
защото знаех -
ще ме отведат
до теб…
Полунощ е…
Мечтите бавно превалят зенита
на един - от надежди -
слънчасал ден…
Календарът прибавя втора чертичка,
а една изгубена мисъл -
се приютява до мен…
© Красимир Чернев All rights reserved.
