За звездите
Днес попитах дъжда за звездите:
"Докога ще са скрити от мен?"
Той ритмично се смееше, тихо,
а смехът беше остро студен.
Локвата също попитах:
"За какво сбираш тази вода,
щом от теб тази вечер е скрита
всяка ярко блестяща звезда?"
Валяха въпроси неспирни.
Яснотата бе суха трева.
Усещах как сам не разбирам
колко кална е мойта душа.
А в калта те, звездите, не спират.
Те от нея се крият добре.
От студения дъжд не умират,
търсят локва, но в друго сърце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
