2.12.2014 г., 7:47

Забеляза ли?

645 0 3

Забеляза ли?

Не изскърца вратата, когато си тръгна.

Не проплака след теб... както преди.

Широко отворена бе, когато

последния път се завърна...

Но и тя забеляза, че си минала през

много, много врати.

 

Забеляза ли?

Не дойдох да те моля смирено.

Останах на масата с чаша в ръка.

На Бог се помолих да ти бъде простено.

Прости ти сърцето ми, потопено в тъга.

 

Забеляза ли?

Упрек от мен не получи.

Не ти отправих обидни слова.

Много, много преди това да се случи,

ти беше подала за " сбогом " ръка.

 

Забеляза ли?

Този път не жадувах при мен да се върнеш.

Кафето, което приготвих, не беше за двама.

Както винаги, изпих го без захар...

И не горчеше, както твоята измама.

 

Забеляза ли?

Едва ли...

Не ти отива ролята на неполято цвете.

Сърцето ти за тия думи ще забрави,

щом не четеш между редовете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Не дойдох да те моля смирено.
    Останах на масата с чаша в ръка.
    На Бог се помолих да ти бъде простено.
    Прости ти сърцето ми, потопено в тъга."
    Това е едно много предизвикателно откровение, което изисква замисляне и отговор, настоява за ответна реакция, пробожда и поражда емоции. Точно това го прави толкова силно.
    Браво на теб!
  • Благодаря!!!
  • Когато всичко вече си е отишло, остава само горчилката по-горчива от кафето без захар.Труден въпрос за разплитане е това. Много съжалявам,
    но стихотворението ти е хубаво и те поздравявам за него и оценявам
    много високо.
    Поздрав за тебе и спокоен ден!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...