Забеляза ли?
Забеляза ли?
Не изскърца вратата, когато си тръгна.
Не проплака след теб... както преди.
Широко отворена бе, когато
последния път се завърна...
Но и тя забеляза, че си минала през
много, много врати.
Забеляза ли?
Не дойдох да те моля смирено.
Останах на масата с чаша в ръка.
На Бог се помолих да ти бъде простено.
Прости ти сърцето ми, потопено в тъга.
Забеляза ли?
Упрек от мен не получи.
Не ти отправих обидни слова.
Много, много преди това да се случи,
ти беше подала за " сбогом " ръка.
Забеляза ли?
Този път не жадувах при мен да се върнеш.
Кафето, което приготвих, не беше за двама.
Както винаги, изпих го без захар...
И не горчеше, както твоята измама.
Забеляза ли?
Едва ли...
Не ти отива ролята на неполято цвете.
Сърцето ти за тия думи ще забрави,
щом не четеш между редовете.
© Ник Желев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря!!!
-
Когато всичко вече си е отишло, остава само горчилката по-горчива от кафето без захар.Труден въпрос за разплитане е това. Много съжалявам,
но стихотворението ти е хубаво и те поздравявам за него и оценявам
много високо.
Поздрав за тебе и спокоен ден!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Останах на масата с чаша в ръка.
На Бог се помолих да ти бъде простено.
Прости ти сърцето ми, потопено в тъга."
Това е едно много предизвикателно откровение, което изисква замисляне и отговор, настоява за ответна реакция, пробожда и поражда емоции. Точно това го прави толкова силно.
Браво на теб!