ЗАБЛУДА
947
0
0
Ти вярваше,че в краката ти
аз вечно ще съм подслонена.
Не искаше да чуеш,
че може би съм наранена.
Прегазваше ме от любов,
освирепял от нежен зов.
Нареждаше живота си сломен,
отричаше човека в мен.
Простих и тази грешка твоя
и навикът ти да грешиш
май взе да става твоя воля.
Безропотно търпях,
душата ти кълнях,
а май за тебе бях само средство
за доизживяване на твоето
наивно детство.
аз вечно ще съм подслонена.
Не искаше да чуеш,
че може би съм наранена.
Прегазваше ме от любов,
освирепял от нежен зов.
Нареждаше живота си сломен,
отричаше човека в мен.
Простих и тази грешка твоя
и навикът ти да грешиш
май взе да става твоя воля.
Безропотно търпях,
душата ти кълнях,
а май за тебе бях само средство
за доизживяване на твоето
наивно детство.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© РАЛИЦА Георгиева Всички права запазени
