ЗАБЛУДА

7 мар. 2006 г., 20:29

Поэзия

738 0 0

Ти вярваше,че в краката ти
аз вечно ще съм подслонена.
Не искаше да чуеш,
че може би съм наранена.
Прегазваше ме от любов,
освирепял от нежен зов.
Нареждаше живота си сломен,
отричаше човека в мен.
Простих и тази грешка твоя
и навикът ти да грешиш
май взе да става твоя воля.
Безропотно търпях,
душата ти кълнях,
а май за тебе бях само средство
за доизживяване на твоето
наивно детство.

ЗАБЛУДА

Свързани произведения

Комментарии

Предложения