ЗАБЛУДА

Mar 7, 2006, 8:29 PM

Poetry

695 0 0

Ти вярваше,че в краката ти
аз вечно ще съм подслонена.
Не искаше да чуеш,
че може би съм наранена.
Прегазваше ме от любов,
освирепял от нежен зов.
Нареждаше живота си сломен,
отричаше човека в мен.
Простих и тази грешка твоя
и навикът ти да грешиш
май взе да става твоя воля.
Безропотно търпях,
душата ти кълнях,
а май за тебе бях само средство
за доизживяване на твоето
наивно детство.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ЗАБЛУДА

Свързани произведения

Comments

Random works