7 mar 2006, 20:29
ЗАБЛУДА
739
0
0
Ти вярваше,че в краката ти
аз вечно ще съм подслонена.
Не искаше да чуеш,
че може би съм наранена.
Прегазваше ме от любов,
освирепял от нежен зов.
Нареждаше живота си сломен,
отричаше човека в мен.
Простих и тази грешка твоя
и навикът ти да грешиш
май взе да става твоя воля.
Безропотно търпях,
душата ти кълнях,
а май за тебе бях само средство
за доизживяване на твоето
наивно детство.
аз вечно ще съм подслонена.
Не искаше да чуеш,
че може би съм наранена.
Прегазваше ме от любов,
освирепял от нежен зов.
Нареждаше живота си сломен,
отричаше човека в мен.
Простих и тази грешка твоя
и навикът ти да грешиш
май взе да става твоя воля.
Безропотно търпях,
душата ти кълнях,
а май за тебе бях само средство
за доизживяване на твоето
наивно детство.
© РАЛИЦА Георгиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
