ЗАБЛУДА
Уж ми сваляше звезди, но фалшиви явно са били.
Уж бях всичко в твоите очи, но превърнах се във образ празен.
Уж не можеше без мен, но гледам вече си студен.
Отне ми ти сърцето, което аз ти подарих.
Отне ми ти душата, която ти дарих .
Чувствата във мене тъй бушуват, че няма кой да да ги успокои.
А навън дъждът се слива с моите сълзи, но няма да ги видиш вече ти!
Краят бавно наближава, а ти потъна във забрава..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимс Всички права запазени
!
