Уж ми сваляше звезди, но фалшиви явно са били.
Уж бях всичко в твоите очи, но превърнах се във образ празен.
Уж не можеше без мен, но гледам вече си студен.
Отне ми ти сърцето, което аз ти подарих.
Отне ми ти душата, която ти дарих .
Чувствата във мене тъй бушуват, че няма кой да да ги успокои.
А навън дъждът се слива с моите сълзи, но няма да ги видиш вече ти!
Краят бавно наближава, а ти потъна във забрава..
© Мимс All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!