3 мар. 2007 г., 19:34

ЗАБЛУДА

1.3K 0 2

                                      

 

      Уж ми сваляше звезди, но фалшиви явно са били.

      Уж бях всичко в твоите очи, но превърнах се във образ празен.

      Уж не можеше без мен, но гледам вече си студен.

      Отне ми ти сърцето, което аз ти подарих.

      Отне ми ти душата, която ти дарих .

      Чувствата във мене тъй бушуват, че няма кой да да ги успокои.

      А навън дъждът се слива с моите сълзи, но няма да ги видиш вече ти!

      Краят бавно наближава, а  ти потъна  във забрава..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...