5.12.2007 г., 9:48

Заблуда

1.5K 0 14
Завивам на поредния завой,
изтривам всичко старо и предишно.
Изтривам там, където бил е той...
И спомените даже са излишни.

И ето ме, новородена, нова...
вървя... ще търся, ще намеря бряг.
Ще хвърля някъде горчивата отрова
и ще потъна в детския си свят.

Ще има много смях, щастливи песни,
китарата, Висоцки, огъня в нощта.
Ах, знам, че няма да е лесно,
но ще избягам от реалността...

И ето ги приятелите стари,
един след друг редят се в чет безброй.
Как нямаше какво да ни събори:
ни студ, ни страшен вятър, ни порой...

А ето ме и мен - невинна, млада,
в замислен танц край огъня кръжа.
Ах, чувство на блаженство и наслада!
Една надежда в шепите държа...

Завивам на поредния завой...
не знам начало или край ще бъде.
Но стига вече опити безброй...
и всеки път към новата заблуда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...