5 дек. 2007 г., 09:48

Заблуда 

  Поэзия
1147 0 14
Завивам на поредния завой,
изтривам всичко старо и предишно.
Изтривам там, където бил е той...
И спомените даже са излишни.

И ето ме, новородена, нова...
вървя... ще търся, ще намеря бряг.
Ще хвърля някъде горчивата отрова
и ще потъна в детския си свят.

Ще има много смях, щастливи песни,
китарата, Висоцки, огъня в нощта.
Ах, знам, че няма да е лесно,
но ще избягам от реалността...

И ето ги приятелите стари,
един след друг редят се в чет безброй.
Как нямаше какво да ни събори:
ни студ, ни страшен вятър, ни порой...

А ето ме и мен - невинна, млада,
в замислен танц край огъня кръжа.
Ах, чувство на блаженство и наслада!
Една надежда в шепите държа...

Завивам на поредния завой...
не знам начало или край ще бъде.
Но стига вече опити безброй...
и всеки път към новата заблуда...

© А Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??