Заблуда
Заблуда
Вярват душите изпитали знойна любов,
че тежката земна прокоба
не ще ги ориса със смъртний си зов.
И звучат все тъй жално
техни безкористни слова
за тези изстрадали веч любовта.
Очите на младите влюбени
все тъй сини, зелени
блещукат в натегналата зимна тъма.
Ала не виждат те
болката в човешките сърца
и не пожелаят нивга те
да чуят вечни им ридания.
В този мрак печален
тамо под сивата мъгла
само те еднички вярват
във свойта красива съдба.
И буйни бури се развиват
в душите на тези чеда,
бури родени от страсти,
владеещи техни сърца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Djani Всички права запазени
