Заблуда

Вярват душите изпитали знойна любов,
че тежката земна прокоба
не ще ги ориса със смъртний си зов.
И звучат все тъй жално
техни безкористни слова
за тези изстрадали веч любовта.

Очите на младите влюбени
все тъй сини, зелени
блещукат в натегналата зимна тъма.
Ала не виждат те
болката в човешките сърца
и не пожелаят нивга те
да чуят вечни им ридания.

В този мрак печален
тамо под сивата мъгла 
само те еднички вярват
във свойта красива съдба.
И буйни бури се развиват 
в душите на тези чеда,
бури родени от страсти, 
владеещи техни сърца.