26.07.2009 г., 0:14

Заблудата

671 0 8

                                                                      

Измислени, измислени, измислени

са всички страсти

и  лъжи,

и истини...

Животът ни е низ от неочаквани

нещастни случки,

сълзи неизплакани,

от зла любов,

щастливи отмъщения

от изневери ,

низ  от подозрения...

И често,  греховете да откупим,

стоим в молитва пред  амвон и купел

и  тръпнещи - с надежда палим свещи...

Ала, уви,  оставаме си грешни...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....