Dally_B (Даниела)
106 123
17.07.2008 г., 10:19 ч.

Заблудата, че си живял 

  Поезия » Философска
588 0 2
 

Не си изплетен ти от чувства.

Не могат да те проядат молци.

Риторично ли душата не е пуста

или просто не улучиха стрелци?

 

Седем  десети се сливат с една

непокътната още заблуда,

оцеляла иронично досега.

Избор твой или принуда?

 

Ще се разтвори в тебе лесно

и ще я резорбираш ти...

И както става много често,

необратими ще са нейните щети.

 

А треската ще бъде силна,

42 - ще бележи фатално.

Душата ще остане афебрилна,

изсмяла се на знак за равно.

 

В сомнолентност ще прозреш

истината ти... макар и закъснял.

Дали си струва да умреш,

за да узнаеш защо не си живял?

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за този коментар. този стих е труден за разбиране от към идея и изказ и именно поради това се радвам, че сте го почувствали. Поздрав***
  • Браво!!!Много истина.....
Предложения
: ??:??