Заблудата, че си живял
Не си изплетен ти от чувства.
Не могат да те проядат молци.
Риторично ли душата не е пуста
или просто не улучиха стрелци?
Седем десети се сливат с една
непокътната още заблуда,
оцеляла иронично досега.
Избор твой или принуда?
Ще се разтвори в тебе лесно
и ще я резорбираш ти...
И както става много често,
необратими ще са нейните щети.
А треската ще бъде силна,
42 - ще бележи фатално.
Душата ще остане афебрилна,
изсмяла се на знак за равно.
В сомнолентност ще прозреш
истината ти... макар и закъснял.
Дали си струва да умреш,
за да узнаеш защо не си живял?
© Даниела All rights reserved.
Благодаря за този коментар. този стих е труден за разбиране от към идея и изказ и именно поради това се радвам, че сте го почувствали. Поздрав***
