1.11.2008 г., 10:00 ч.

Заблудата, когато се разсее 

  Поезия » Друга
591 0 8
Заблудата, когато се разсее
и приповдигне свойта пелена,
навярно на часа ще онемея
пред истинския облик на света.
Какъв е всъщност той, уви, не зная:
с неудържима прелест или зъл...
За сетивата си единствено аз пазя
необозримото, което би могъл
да ми представи с цвят на ореола,
с дъха на необятен океан,
с божествената тишина на синагога
и волността на птичите ята.
Заблуда ли е всичко туй, което
изпълва ми със щастие сърцето?

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??