Nov 1, 2008, 10:00 AM

Заблудата, когато се разсее 

  Poetry » Other
592 0 8
Заблудата, когато се разсее
и приповдигне свойта пелена,
навярно на часа ще онемея
пред истинския облик на света.
Какъв е всъщност той, уви, не зная:
с неудържима прелест или зъл...
За сетивата си единствено аз пазя
необозримото, което би могъл
да ми представи с цвят на ореола,
с дъха на необятен океан,
с божествената тишина на синагога
и волността на птичите ята.
Заблуда ли е всичко туй, което
изпълва ми със щастие сърцето?

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??