Заблуден
Заблуден
На сигурно обичаш да играеш,
по-слабия от теб да побеждаваш,
но зная аз, че щом останеш сам,
страхуваш се от злото ти,
което причиняваш.
Страхуваш се, че двойно то ще ти се върне,
страхуваш се, че двойно ще платиш,
но ти бъди спокоен, поетът го е казал,
че който винаги пълзи, не пада.
Подмазвай се, на който трябва ти,
тъпчи по-слабия от тебе, моли се
само някой ден ти да не си по-слабият
от някой твой "приятел".
Така помни ти, че ще станеш
по-жалък и от тях дори - лази,
лижи им ти петите, бъди слуга,
умирай бавно в плен.
Ти може би си мислиш,
че печелиш, о, колко заблуден си -
не разбра, да тъпчеш слабия
не е победа и таз "победа"
те направи победен.
Сега си сам, безмълвно плачеш ти,
опитваш се да вкамениш сълзите свои,
но раните, които причини,
ще те болят до края на живота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Русланов Всички права запазени
