9.11.2008 г., 0:24 ч.

Заболя ме да беся мечти в нощно време... 

  Поезия
2149 0 24
                        
Заболя ме да вървя по ръждясали пирони,
разкъсващи нозете...(избрах грешния път).
Заболя ме да мия лицето си с огън,
огън разтапящ душевната плът.

Заболя ме да беся мечти в нощно време
и смъртния списък празен вече стои...
Заболя ме, че разруших храма в мене,
онзи храм дето с упорство строих...

Заболя ме да късам черните струни,
които едвам свързваха тяло и  дух...
Заболя ме да слушам болка в думи,
думи, които би чул дори и глух...

Заболя ме да чакам, смисъл има ли още...
да се моля - не мога (нямам си храм)...
Писна ми от кинжално-убийствени нощи,
от които разбираш как боли да си сам...

© something else Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??