6.02.2009 г., 22:50

Забранена любов

1.6K 0 8
Поемам дъх,
но той не ми стига...
Чувствата няма къде да скрия.
Жалки опити да спра да обичам,
че не те желая, до болка отричам...

Сляпа ли съм или просто заслепена,
слаба ли съм или просто уморена,
това болест ли е или съм заразена,
влюбена ли съм или наранена...???

Сърцето си да сдържам
повече не мога,
защо това ми причини, за бога???
Залъгвам себе си и тези около мен,
ала не мога да вкуся от плода забранен.

Но аз не те заслужавам...
Естествено, кого ли заблуждавам...
Имам чувство, че вече полудявам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...