26.10.2011 г., 13:33

Забранена обич

940 0 5

Забранена обич

На Паоло Бианко от „Сънят на Паоло”

 


Откраднат миг в пресъхналите устни
с аромат на страст, импулси за живот.
Зад стените той не иска да я пусне,
фантазии съня му с жар крадат.

Ръцете му лицето ù да галят,
и устните преливат от копнеж.
Всеки страх във тъмното догаря
в жажда за страстта ù,  луд метеж.

Защо в съня отново се завърна -
стон в очите с дъх на сладък грях.
Той искаше и тя да му отвърне
със луди устни в тъмното без страх.

Страх от самотата на щурците,
от онзи тъмен ъгъл на нощта.
От миг на обвинение в очите -
жестока и сподавена вина.

Тя изплете мрежи във душата,
докосната от сребърен прашец.
Устните ù светеха от злато -
увенчана с чар, корона от венец.

Ароматът ù подгони сетивата,
а в погледа му - тъмен кехлибар,
пламъци на жаждата преляха
за нейните целувки - сладък дар.

Копнеж до болка, сграбчил и стените,
но устните горчаха в празнота.
Отиде си жената на мечтите,
изопна тяло в сянка на нощта.

Ръцете му жадуваха страстта ù
и устните с целувки да изпият.
Сърцето си да стопли от дъха ù,
а тя се скри от мъжката стихия.

Изтръгна ли парченцата надежда,
че някой ден ще дойде тук легално?
Виновно поглед щеше ли да свежда,
ако очите му изгаряха сакрално?

 

01.03.2011г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галена Върбева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....