Oct 26, 2011, 1:33 PM

Забранена обич 

  Poetry » Love
708 0 5

Забранена обич

На Паоло Бианко от „Сънят на Паоло”

 


Откраднат миг в пресъхналите устни
с аромат на страст, импулси за живот.
Зад стените той не иска да я пусне,
фантазии съня му с жар крадат.

Ръцете му лицето ù да галят,
и устните преливат от копнеж.
Всеки страх във тъмното догаря
в жажда за страстта ù,  луд метеж.

Защо в съня отново се завърна -
стон в очите с дъх на сладък грях.
Той искаше и тя да му отвърне
със луди устни в тъмното без страх.

Страх от самотата на щурците,
от онзи тъмен ъгъл на нощта.
От миг на обвинение в очите -
жестока и сподавена вина.

Тя изплете мрежи във душата,
докосната от сребърен прашец.
Устните ù светеха от злато -
увенчана с чар, корона от венец.

Ароматът ù подгони сетивата,
а в погледа му - тъмен кехлибар,
пламъци на жаждата преляха
за нейните целувки - сладък дар.

Копнеж до болка, сграбчил и стените,
но устните горчаха в празнота.
Отиде си жената на мечтите,
изопна тяло в сянка на нощта.

Ръцете му жадуваха страстта ù
и устните с целувки да изпият.
Сърцето си да стопли от дъха ù,
а тя се скри от мъжката стихия.

Изтръгна ли парченцата надежда,
че някой ден ще дойде тук легално?
Виновно поглед щеше ли да свежда,
ако очите му изгаряха сакрално?

 

01.03.2011г.

 

© Галена Върбева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??