9.03.2013 г., 6:39

Забранената...

1.1K 0 21

И тя е като другите любови -

с очи те гледа и с ръце прегръща...

Но търси пътища различни, нови.

Среднощем чука все по чужди къщи.

 

Тя идва или късно, или рано,

пропуснала най-точния момент.

Съвсем неволно ти отваря рани.

Внезапно си отива някой ден.

 

Понякога започва като флирт,

но с мигове расте и се променя.

Любимия издига във кумир -

до първото погубващо съмнение.

 

На глуха и на сляпа се преструва,

погазва всички земни правила.

Но срещнеш ли я, без да се ръкуваш,

я пущаш в себе си. С "Добре дошла".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави и от мен!
  • Права си... Точно тази любов така невъздържано си я позволяваме, че може би трябва да я прекръстим...
  • Сигурно я познавате и вие, мили Момичета.
    Благодаря за убедителната подкрепа.
    Весел уикенд!
  • Нали сме хора и не сме създадени да сме сами ,
    все Я търсим , все с нещо ни привлича...
    Макар да знаем - някой ден ще ни рани
    и отчуждена ще си тръгне от себичност !

    Болка е , Ели!! Прегръщам те!!
  • Чудесно е Ели.Благодаря ти !

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...