Забраненият плод
Как ми се свидиш да те събудя -
както заспал си... е грехота.
Трепкат ти миглите - чифт пеперуди.
Страх ме е - чак си задържам дъха.
Мен ме притисна греховно небето,
към хоризонта се свлече звезда,
времето блъсна се в мене, където
падна примряла росата в ръжта.
Нямо се сгушвам в теб като котка.
Нищо, че спиш... (аз пък - просто така).
В мене с гореща и сластна походка,
сладка, талазна приижда нега.
Дишам дъха ти и се опивам,
с устни те галя, (но крадешком).
Чак ми се плаче от нежност и спирам -
бяла луна върху чер небосклон.
Само ще пробвам, без да те будя,
(както притихнал си в сънена пот)
с моите зъби, по твоята буза -
колко е зрял забраненият плод.
Р.Д.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
