ЗАБРАНЯВАМ
Към тебе извират ми всички реки.
Да преминеш на червено, ще е грешно,
и завои по равният път, не криви!
Аз не давам да охлузваш коляно
и те пазя като сън на заспало дете.
След поройна стихийност измамно
ще изглежда в очите ти всяко лице.
В долината на женската хитрост
с бързина обетоват се жадни нозе.
И завличат в поредната низост,
заблудени, съпружески, волни ръце.
Аз не давам светлинна колона
да руши я ласкателно друга жена,
моят храм е с едничка икона -
с твоят образ и моята сляпа съдба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Христова Всички права запазени