Забравихме за нежните слова,
които във душите ни горяха -
запалени от падаща звезда,
отчупена от лунната ни стряха.
Забравихме за топлите черти
на вечерта, потъваща в очите.
Онези - най-красивите очи,
обичани единствено в мечтите.
Забравихме за силната тъга,
когато ни разделяха минути
и в пликовете с наште имена
изпращахме и чувствата... нечути. ...