Забрава
Забравихме за нежните слова,
които във душите ни горяха -
запалени от падаща звезда,
отчупена от лунната ни стряха.
Забравихме за топлите черти
на вечерта, потъваща в очите.
Онези - най-красивите очи,
обичани единствено в мечтите.
Забравихме за силната тъга,
когато ни разделяха минути
и в пликовете с наште имена
изпращахме и чувствата... нечути.
Забравихме за миговете смях,
откъснати от влюбеното време,
изпълнени с любимия ни грях
до теб да съм - а ти да си до мене...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
