Забрава
В забрава искам да потъна,
в забрава да останат две очи.
Две очи, които ме изгарят
и пораждат мъка в моя светъл ден.
А мъката убива бавно моето сърце.
Сърце, обречено да те обича,
а ти да бъдеш толкова студен.
И ти ще срещнеш любовта,
и ще усетиш истинската болка.
Болката от разбитите мечти,
мечти, които те погубват.
В забрава искам да потъна,
в забрава да останат две очи.
18. 10. 2006 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Йорданова Всички права запазени
