Забрава
Ти тръгваш,
а поглед не обръщаш.
Нима забрави туй, което ти ми обеща?!
Колко дни, минути, часове...
Ти не се поколеба и ми отне!?
Ти не каза нищо,
нито ''сбогом'', нито промълви:
,,Скъпа, моля те прости!''
Тръгна, ей така,
сякаш бях самотна сянка, забравена нейде сред дъжда.
Аз за тебе бях като прашинка утринна роса,
ти за мене беше всичко на света!
Дълбока рана ми направи,
таз която ти забрави и на мене я остави.
Обичах, мразех, но никога не те забравих!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стела Всички права запазени
