Ти тръгваш,
а поглед не обръщаш.
Нима забрави туй, което ти ми обеща?!
Колко дни, минути, часове...
Ти не се поколеба и ми отне!?
Ти не каза нищо,
нито ''сбогом'', нито промълви:
,,Скъпа, моля те прости!''
Тръгна, ей така,
сякаш бях самотна сянка, забравена нейде сред дъжда.
Аз за тебе бях като прашинка утринна роса,
ти за мене беше всичко на света!
Дълбока рана ми направи,
таз която ти забрави и на мене я остави.
Обичах, мразех, но никога не те забравих!
© Стела All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
