Ти тръгваш,
а поглед не обръщаш.
Нима забрави туй, което ти ми обеща?!
Колко дни, минути, часове...
Ти не се поколеба и ми отне!?
Ти не каза нищо,
нито ''сбогом'', нито промълви:
,,Скъпа, моля те прости!''
Тръгна, ей така,
сякаш бях самотна сянка, забравена нейде сред дъжда.
Аз за тебе бях като прашинка утринна роса,
ти за мене беше всичко на света!
Дълбока рана ми направи,
таз която ти забрави и на мене я остави.
Обичах, мразех, но никога не те забравих!
© Стела All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
