Ти тръгваш,
а поглед не обръщаш.
Нима забрави туй, което ти ми обеща?!
Колко дни, минути, часове...
Ти не се поколеба и ми отне!?
Ти не каза нищо,
нито ''сбогом'', нито промълви:
,,Скъпа, моля те прости!''
Тръгна, ей така,
сякаш бях самотна сянка, забравена нейде сред дъжда.
Аз за тебе бях като прашинка утринна роса,
ти за мене беше всичко на света!
Дълбока рана ми направи,
таз която ти забрави и на мене я остави.
Обичах, мразех, но никога не те забравих!
© Стела All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
