пилигрим (Христина Комаревска)
351 3
11.05.2011 г., 13:49 ч.

Забрава 

  Поезия » Философска
864 0 2

На Йордан Йончев

брат по перо от Кула

 

 

Ще се простим смирено,

ще пророним и сълза

за него, повече за себе си.

Дано във горния, добрия свят

да се усмихва и ни гледа.

Най-истинските думи ще мълвим,

а трябваше приживе да ги кажем.

Усамотени вкъщи ще мълчим

виновни. Като в треска на прокажени

ще скачаме от спомен във мечта

и ще обръщаме хастара на нещата.

И неусетно, в края на нощта,

сами ще слезем от разпятието.

И само да се съмне, ще решим -

щастливи, че сме живи и окаяни.

Да се сродим ли с оня пилигрим,

или забравата да ни затрупа с камъни.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??