Забрава
На Йордан Йончев
брат по перо от Кула
Ще се простим смирено,
ще пророним и сълза
за него, повече за себе си.
Дано във горния, добрия свят
да се усмихва и ни гледа.
Най-истинските думи ще мълвим,
а трябваше приживе да ги кажем.
Усамотени вкъщи ще мълчим
виновни. Като в треска на прокажени
ще скачаме от спомен във мечта
и ще обръщаме хастара на нещата.
И неусетно, в края на нощта,
сами ще слезем от разпятието.
И само да се съмне, ще решим -
щастливи, че сме живи и окаяни.
Да се сродим ли с оня пилигрим,
или забравата да ни затрупа с камъни.
© Христина Комаревска All rights reserved.
