Забрава

May 11, 2011, 1:49 PM

Poetry » Phylosophy

837 0 2

На Йордан Йончев

брат по перо от Кула

Ще се простим смирено,

ще пророним и сълза

за него, повече за себе си.

Дано във горния, добрия свят

да се усмихва и ни гледа.

Най-истинските думи ще мълвим,

а трябваше приживе да ги кажем.

Усамотени вкъщи ще мълчим

виновни. Като в треска на прокажени

ще скачаме от спомен във мечта

и ще обръщаме хастара на нещата.

И неусетно, в края на нощта,

сами ще слезем от разпятието.

И само да се съмне, ще решим -

щастливи, че сме живи и окаяни.

Да се сродим ли с оня пилигрим,

или забравата да ни затрупа с камъни.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Katriona (Кети Рашева)

2011-05-11T14:20:41+03:00

Парещ като въглен в шепа е стихът ти, Криси!
laramaylin (Нина Чилиянска)

2011-05-11T14:08:29+03:00

Докосва....