Забрава
1.2K
0
0
Забрава
С дъха на утринна роса
звезден блясък капе от листата.
Слънчев миг във моята коса
пари още във дланта ти.
Тиха сутрин, изгрев посребрен,
в очите ти долавям.
Твоят дъх е още ускорен,
но още малко ще останем,
доде преминем моста от дъга,
където стават хората различни.
Не ме забравяй, ти ми обеща
завинаги да ме обичаш.
Но в миг щом се обърна,
ослепен от слънчевия ден,
своята жена, не мене зърна,
забравил за магията и... мен.
Албена Стефанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Стефанова Всички права запазени
