Забрава

С дъха на утринна роса
звезден блясък капе от листата.
Слънчев миг във моята коса
пари още във дланта ти.

Тиха сутрин, изгрев посребрен,
в очите ти долавям.
Твоят дъх е още ускорен,
но още малко ще останем,

доде преминем моста от дъга,
където стават хората различни.
Не ме забравяй, ти ми обеща
завинаги да ме обичаш.

Но в миг щом се обърна,
ослепен от слънчевия ден,
своята жена, не мене зърна,
забравил за магията и... мен.

Албена Стефанова