Забравата покой не носи
ЗАБРАВАТА ПОКОЙ НЕ НОСИ
Светът ми се ограничи до три
причини да се будя сутрин –
джезвето медно бавно да възври,
да светне старият компютър,
хабер да ми изпратиш – на санскрит,
сърца, преплетени с целувки.
Отдавна в диренето ти изтрих
железния си чифт обувки.
Но ако няма нищо в паметта ти –
не е предвиждано да бъде.
Какъв е смисълът от всички дати,
в които все посрещах непознати,
а ти – в забвение осъден,
стърчеше като просяк пред вратата?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
