8.06.2019 г., 23:10

Забравен

571 2 7

На вратата ми - надпис: "Забравен",

на изтрита табела виси.

Некролог от роднини оставен

ми напомня за минали дни...

 

Никой тук се не спира, не чука,

даже котките бягат далеч.

А торбата голяма с боклука

с асансьора говори...Странна реч.

 

Кой ли търси забравени хора,

кой ли чака дъждът споделен!

Някой пак, ще изтича на двора,

 

ще извика от обич пленен!

И ще бъдат щастливите хора

и ще бъде познатият ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Живот, Гавраиле! Благодаря!
  • Мрачно е като дъждовен ден.Но след него винаги изгрява слънце!
  • Благодаря, Розали, Стойчо, Мариана, Ангелче!
  • Щом притежаваш търпение,сиреч духовна сила,ще отмине това угнетяващо състояние.
    Поздравления за смелостта да не го криеш, защото има хора които не споделят,а това се отразява на здравето.
  • Правим я, правим

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...