8.06.2019 г., 23:10 ч.

Забравен 

  Поезия
369 2 7

На вратата ми - надпис: "Забравен",

на изтрита табела виси.

Некролог от роднини оставен

ми напомня за минали дни...

 

Никой тук се не спира, не чука,

даже котките бягат далеч.

А торбата голяма с боклука

с асансьора говори...Странна реч.

 

Кой ли търси забравени хора,

кой ли чака дъждът споделен!

Някой пак, ще изтича на двора,

 

ще извика от обич пленен!

И ще бъдат щастливите хора

и ще бъде познатият ден.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Живот, Гавраиле! Благодаря!
  • Мрачно е като дъждовен ден.Но след него винаги изгрява слънце!
  • Благодаря, Розали, Стойчо, Мариана, Ангелче!
  • Щом притежаваш търпение,сиреч духовна сила,ще отмине това угнетяващо състояние.
    Поздравления за смелостта да не го криеш, защото има хора които не споделят,а това се отразява на здравето.
  • Правим я, правим
  • 🤗! Благодаря, Дарина! Да правим разлика от самозабравил се и забравил себе си!
  • Много тъжно. Замисли ме. И знаеш ли какво, стигнах до извода, че забравен е само онзи, който се е самозабравил, забравил е, че е жив, самопогребал се е
Предложения
: ??:??