mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
11.03.2012 г., 13:20 ч.

Забравен в килера 

  Поезия » Философска
567 0 3

Времето отлита... Никой и не пита

нужна ли е още точната стрелка:

както си вървеше – леко, шеговито –

стенният часовник цъкна и... се спря!

 

Уморил се беше вечно в кръг да бърза:

сутрин–вечер, в зимен или в летен ден...

Но една секунда взе, че се отвърза –

ходът на стрелките бе възобновен!

 

И до днес си цъка, само че напразно,

вързан за ръждясалата си стрелка.

Времето го мъчи, станало заразно

с мигове ненужни и със старостта...

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??