Mar 11, 2012, 1:20 PM

Забравен в килера 

  Poetry » Phylosophy
566 0 3

Времето отлита... Никой и не пита

нужна ли е още точната стрелка:

както си вървеше – леко, шеговито –

стенният часовник цъкна и... се спря!

 

Уморил се беше вечно в кръг да бърза:

сутрин–вечер, в зимен или в летен ден...

Но една секунда взе, че се отвърза –

ходът на стрелките бе възобновен!

 

И до днес си цъка, само че напразно,

вързан за ръждясалата си стрелка.

Времето го мъчи, станало заразно

с мигове ненужни и със старостта...

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??