22.05.2008 г., 9:26

Забравената светлина

995 0 1

И утре пак е ден,
светъл, хубав, подреден,

 

С толкоз цвят наситен,
безкрайно любопитен,

 

Озарен е той от нея -
прекрасната ми фея,

 

Закриляща ме всяка нощ,
напътстваща ме йощ,

 

Животворна, мила,
добрина творила,

 

За мен е тя единствена,
пътеводна светлина...

    

Не съм те забравил... а и не искам... честит рожден ден... със закъснение...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ян Тра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...