May 22, 2008, 9:26 AM

Забравената светлина

  Poetry » Other
994 0 1

И утре пак е ден,
светъл, хубав, подреден,

 

С толкоз цвят наситен,
безкрайно любопитен,

 

Озарен е той от нея -
прекрасната ми фея,

 

Закриляща ме всяка нощ,
напътстваща ме йощ,

 

Животворна, мила,
добрина творила,

 

За мен е тя единствена,
пътеводна светлина...

    

Не съм те забравил... а и не искам... честит рожден ден... със закъснение...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ян Тра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...