Забрави
Забрави слънчевите целувки,
забрави и прегръдките под звездите,
забрави аромата на бор,
забрави всичко красиво...
Не забравяй сълзите.
Забрави огъня животоспасяващ,
забрави и смях, и усмивки безкрайни,
забрави крясъци щастие,
забрави и надеждите тайни.
Не забравяй тъгата.
Забрави как те любех,
забрави за играта,
забрави своята страст,
забрави моята нежност.
Не забравяй лъжата.
Забрави ме.
И аз ще се разтворя в безкрая.
Забрави ме.
Не безпокой ме отново.
Забрави ме.
Върни се обратно.
Забрави ме.
Дали това ще е рая?
Дали сърцето ми чувства като преди?
Дали в душата ми има място за друга?
Ти и двете със замах изгори.
Раната не боли? До полуда.
Тук е пустош, безкрайна.
Но аз мога да я обгърна.
Мога и времето да върна.
Мога и да му кажа „върни се, спри”,
И пак да мога да те прегърна.
Забрави и за това.
Забрави.
забрави и прегръдките под звездите,
забрави аромата на бор,
забрави всичко красиво...
Не забравяй сълзите.
Забрави огъня животоспасяващ,
забрави и смях, и усмивки безкрайни,
забрави крясъци щастие,
забрави и надеждите тайни.
Не забравяй тъгата.
Забрави как те любех,
забрави за играта,
забрави своята страст,
забрави моята нежност.
Не забравяй лъжата.
Забрави ме.
И аз ще се разтворя в безкрая.
Забрави ме.
Не безпокой ме отново.
Забрави ме.
Върни се обратно.
Забрави ме.
Дали това ще е рая?
Дали сърцето ми чувства като преди?
Дали в душата ми има място за друга?
Ти и двете със замах изгори.
Раната не боли? До полуда.
Тук е пустош, безкрайна.
Но аз мога да я обгърна.
Мога и времето да върна.
Мога и да му кажа „върни се, спри”,
И пак да мога да те прегърна.
Забрави и за това.
Забрави.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Тихомиров Всички права запазени
Понякога се налага да си наложим да забравим за някои неща, ако не искаме мисълта за липсата им да ни погуби. Благодаря за отзивите!
