10.04.2011 г., 20:17

Забрави

556 0 0

 

 

       Не ме поглеждай никога с очи смутени,

       достатъчно сърцето е ранено.

       Не ме докосвай повече с ръце студени,

       щом нямат вече топлина за мене.

 

       Не заздравяват раните, щом многократно

       човърка някой в тях със пръсти груби.

       А грубостта за мен е чувство неприятно,

       способно всеки порив да погуби.

 

       И забрави за радост и мечти предишни,

       за лятото, което ни е гряло.

       За обещания и клетви - днес излишни,

       за всичко минало и отлетяло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...