Не ме поглеждай никога с очи смутени,

       достатъчно сърцето е ранено.

       Не ме докосвай повече с ръце студени,

       щом нямат вече топлина за мене.

       Не заздравяват раните, щом многократно

       човърка някой в тях със пръсти груби.

       А грубостта за мен е чувство неприятно,

       способно всеки порив да погуби.

       И забрави за радост и мечти предишни,

       за лятото, което ни е гряло.

       За обещания и клетви - днес излишни,

       за всичко минало и отлетяло.