10 апр. 2011 г., 20:17

Забрави

565 0 0

 

 

       Не ме поглеждай никога с очи смутени,

       достатъчно сърцето е ранено.

       Не ме докосвай повече с ръце студени,

       щом нямат вече топлина за мене.

 

       Не заздравяват раните, щом многократно

       човърка някой в тях със пръсти груби.

       А грубостта за мен е чувство неприятно,

       способно всеки порив да погуби.

 

       И забрави за радост и мечти предишни,

       за лятото, което ни е гряло.

       За обещания и клетви - днес излишни,

       за всичко минало и отлетяло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...