Не искам нищо да си спомняш
за отминалите дни,
аз те моля, забрави ме,
едва ли ще изтриеш моите сълзи.
Любовта ни свърши вече,
угасна като въглен в пепелта,
за мене ти си тъй далече,
не вярвам аз на твоите слова.
Не можеш да обичаш двама,
защото ще останеш без един,
в любовта измама няма,
любовта е дар неоценим.
Прощавам ти, бъди ти жива,
ще търся другаде любов,
пожелавам ти да си щастлива,
на себе си - живота нов.
© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени