Не искам нищо да си спомняш
за отминалите дни,
аз те моля, забрави ме,
едва ли ще изтриеш моите сълзи.
Любовта ни свърши вече,
угасна като въглен в пепелта,
за мене ти си тъй далече,
не вярвам аз на твоите слова.
Не можеш да обичаш двама,
защото ще останеш без един,
в любовта измама няма,
любовта е дар неоценим.
Прощавам ти, бъди ти жива,
ще търся другаде любов,
пожелавам ти да си щастлива,
на себе си - живота нов.
© ПЕНКА КАМБУРОВА All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
