Забравих
Забравих да звънна, да кажа прости,
забравих и вятъра тих да помоля,
да дойде при теб, да нашепне в зори,
че още съм същият, времето гоня.
Забравих да пратя и топлия дъжд,
по сухата пръст да напише “Обичам”,
забравих, но болка нахлу изведнъж
и лудо забързан след мислите тичам.
Забравих за нашата стара луна,
че можех по нея писмо да ти пратя,
красива да слезе при тебе в нощта
и двете за мен да побъбрите в мрака.
Дори не поръчах на топлия лъч,
през щорите сутрин дето наднича,
да влезе при теб, като истински мъж,
изгарящ от страст по невинно момиче.
Забравих, но ето ме, идвам при теб,
оставих на времето, то да ме гони,
днес няма да слагам и мислите в ред,
“Обичам те” устните само ще ронят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петко Илиев Всички права запазени
