Забравих да звънна, да кажа прости,
забравих и вятъра тих да помоля,
да дойде при теб, да нашепне в зори,
че още съм същият, времето гоня.
Забравих да пратя и топлия дъжд,
по сухата пръст да напише “Обичам”,
забравих, но болка нахлу изведнъж
и лудо забързан след мислите тичам.
Забравих за нашата стара луна,
че можех по нея писмо да ти пратя,
красива да слезе при тебе в нощта
и двете за мен да побъбрите в мрака. ...